Постинг
11.06.2009 15:16 -
Купих си ***** погрешка...
Автор: didro
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2810 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2009 18:11
Прочетен: 2810 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 11.06.2009 18:11
Какво ми се случи, малиииииииии както викат хората оттатък океана:)
Събудих се със странно усещане в стомаха, беше ми познат този вой.
Искаше нещо от мен и не какво да е. След многократни опити да си представя вид ястие за негово величество, и да усетя поне моментно успокоение от негова страна, ползвано като датчик че това е правилния избор. Съвсем случайно попаднах на точното нещо. Това беше скаличка, от тези който бабите купуваха в детството ми на внучетата си като екстра която им се случва не всеки ден. Дори това си беше детския велик ден, с разликата от истинския, че на този датата му бе променлива.
Та скочих от леглото, облекох се за секунди и хукнах да търся скалички, въпреки че скоро не бях засичал никъде. За един ден обиколих цяла София, без успех разбира се,
а положението със стомаха ставаше все по зле. Искаше си своето, и беше готов на всичко.
Хрумна ми че в София като няма, може някъде по провинцията да се е запазила традицията. Към 3 сутринта престигнах в Пловдив, изчаках изгрева с него да отворят и сутрешните закусвални, и до обед бях ги обиколил всички, пак без успех.
Набелязах по-малки градчета като въможности. За седмица обиколих толко градчета в страната , че можех спокойно да направя туристически гид за малките и девственни кътчета у нас. В деня в който вече бях отслабнал с около 5 килограма, накрая дочух викащ глас, :"айде на пресните скалички моляяя"
Изчаках да го чуя поне 5 пъти, понеже вече не ми се вярваше.
Отидох до момчето което ги предлагаше, бях в такава еуфория че дори и незабелязах че беше от ромски произход, а продаваше скаличките опаковани в кутии. Без дори да се замисля грабнах една кутия платих я, и исках да я отворя чак като се прибера в София, насладата да е пълна. Прибрах се в София, поглеждайки учестено със задоволство кутията. Усещах отделящата се слюнка в устата ми, отворих плахо кутията и настъпи внезаптната реакция на отвращение, неможех да повярвам, вътре имаше кучешко, почти вкаменено от старост лайно, побеляло с обшиващи го пукнатини. Директно без да се и замислям за разделното сортиране на отпадъци, го изхвърлих през балкона. Стомаха в следствие от видяното се беше оправил, нямаше я тази специфична болка. Запътих се към хладилника да хапна нещо истинско и вкусно...
Събудих се със странно усещане в стомаха, беше ми познат този вой.
Искаше нещо от мен и не какво да е. След многократни опити да си представя вид ястие за негово величество, и да усетя поне моментно успокоение от негова страна, ползвано като датчик че това е правилния избор. Съвсем случайно попаднах на точното нещо. Това беше скаличка, от тези който бабите купуваха в детството ми на внучетата си като екстра която им се случва не всеки ден. Дори това си беше детския велик ден, с разликата от истинския, че на този датата му бе променлива.
Та скочих от леглото, облекох се за секунди и хукнах да търся скалички, въпреки че скоро не бях засичал никъде. За един ден обиколих цяла София, без успех разбира се,
а положението със стомаха ставаше все по зле. Искаше си своето, и беше готов на всичко.
Хрумна ми че в София като няма, може някъде по провинцията да се е запазила традицията. Към 3 сутринта престигнах в Пловдив, изчаках изгрева с него да отворят и сутрешните закусвални, и до обед бях ги обиколил всички, пак без успех.
Набелязах по-малки градчета като въможности. За седмица обиколих толко градчета в страната , че можех спокойно да направя туристически гид за малките и девственни кътчета у нас. В деня в който вече бях отслабнал с около 5 килограма, накрая дочух викащ глас, :"айде на пресните скалички моляяя"
Изчаках да го чуя поне 5 пъти, понеже вече не ми се вярваше.
Отидох до момчето което ги предлагаше, бях в такава еуфория че дори и незабелязах че беше от ромски произход, а продаваше скаличките опаковани в кутии. Без дори да се замисля грабнах една кутия платих я, и исках да я отворя чак като се прибера в София, насладата да е пълна. Прибрах се в София, поглеждайки учестено със задоволство кутията. Усещах отделящата се слюнка в устата ми, отворих плахо кутията и настъпи внезаптната реакция на отвращение, неможех да повярвам, вътре имаше кучешко, почти вкаменено от старост лайно, побеляло с обшиващи го пукнатини. Директно без да се и замислям за разделното сортиране на отпадъци, го изхвърлих през балкона. Стомаха в следствие от видяното се беше оправил, нямаше я тази специфична болка. Запътих се към хладилника да хапна нещо истинско и вкусно...
Другия път като търсиш скалички в Пловдив, викай.. Ще те ориентираме! :)
цитирайНепременно, да не се отметнеш само?:)
цитирайТц, не се отмятам лесно :)
цитирай
4.
loran -
;;))))
02.02.2010 10:01
02.02.2010 10:01
I v sofia ima i to tochno sreshtu Hudojestvenata ;;;))))))
цитирайhehe aaaa ne veche bez skalichki, ot togava gi otkazah ;)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 182
