Винаги съм се чудил какво ли е човек да мисли на глас.

И дойде момент в който си викам е аде да опитам де стига само съм се чудил. Най напред  подхода автоматично се започна като от самосебе си доста наподобявайки око да види, ръка да пипне, и нещто от там ега изникне. И се получи следното, че говоря нещо си обаче няма грам мисъл, дори бих казал никаква връзка с космоса. 

Видя се че така няма да прокопсам в идеята и ми хрумна че ми е необходим обект чрез който да осъществя започнатото. Това беше определено женски обект, момичето което всеки божий ден засичах на спирката точно в 8:30 сутринта. До такава степен се бяхме опознали визуално и си бяхме станали близки, че при всяка една нова среща си кимвахме за здравей, здрасти 

как си. Отговора беше разбира се несловесен, ако всичко е наред знака бива изпълняван с плавно разтваряне на очите придружено с лек наклон на главата, и много загадъчно повдигане на левия крайчец на устата. Ако пък не е наред, схемата беше ясна, няма никаква реакция. Та в едно мартенско утро реших да направя решителната стъпка, и то как:) Започнах да си човъркам мартеницата, направих се че се обождам и последва лек изцениран писък от моя страна и неочаквано, но проработи. Приближи се тя до мен и със страшно писклив глас наподобяващ пристъргване на лъжица в порцелан ми отправи вапроса - :"как си"? дотам бяха и опитите с обекта. Резултата беше налице, поне 2 пъти седмично в кошмар ме гонеше чудовище издаващо същия пронизващ звук. 

 И така минаваше си времето, опитах какво ли не, дори бях достигнал до фанатизъм, но все не се получаваше. Докато един ден, вече отказал се напълно, то се случи. Чудото. Пресичайки булеварда един велосипедист

профуча на милиметри от мен и със задната гума ми прегази леко пръстите на краката. Дотук добре, но чисто новите ми маратонки бяха чудовищно изцапани със смес от кал и още някаква смляна влакнеста pастителна маса.Е не издържах и започнах да обичам всвячески цялата му рода с подробности, обръщайки щателно внимание на всеки един член от родата му, дадох всичко от себе си.:)  Изведнъж обаче последва прилив на шумна радост, хората ме помислиха за тотално изкукуригал, но бях в ситуацията в която тичах гол по улицата и виках с пълно гърло ЕВРИКА! Бях постигнал целта, мисленето на глас беше вече на лице:)

Мисленето на глас понякога действа отпускащо, но гледай да си сам, за да не си помислят,че са те изгубили от кораба майка :)
Поздрав и добре дошъл в блога! :)

по здравословно е да пишеш и да излееш на листа това, което искаш. След това можеш да го изгориш, скъсаш ,запазиш и т.н. Успехи

Ще ни развеселяваш ми се струва.
И не се притеснявай да мислиш на глас. Дерзай!

Благодаря за коментарите сладури :)

Явно мисленето на глас ти е повлияло добре ... щом е така продължавай , може и аз да се посмея ,наяве незнам ,но пък сега, докато четох се посмях - благодаря за което

Това е важното и целта, благодаря и аз

ooohhhhhhhhh - vijda se ot koia poroda si ........... ;;;))) SLADUR

:)))))